Д-р Сибелджан Сали: Искам да се развивам не само в клиничната работа като ревматолог, но и в научната сфера
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д- р Сибелджан Сали приключва с отличие медицина през 2016 година в Медицински университет- Пловдив. Започва работа през ноември 2016 година в МБАЛ " Д-р Атанас Дафовски “ - Кърджали. От 2017 година работи в УМБАЛ " Пълмед " - Пловдив. Придобива компетентност по ревматология при започване на 2022 година в Медицински университет –Пловдив и от септември 2024 година още веднъж е част от екипа на МБАЛ “ " Д-р Атанас Дафовски “.
Д-р Сали, разкажете по какъв начин решихте да се посветите на медицината?
Реших да стана доктор, тъй като постоянно ми е близка концепцията да оказвам помощ на хората и да върша положително за тях. От дребна имах интерес към науката и към биологията съответно, само че най-важното за мен беше да намеря специалност, в която да мога да съчетая знанията и уменията си, с цел да оказа помощ на другите.
През годините съм виждала по какъв начин лекарите оказват помощ, какъв брой огромна е тяхната роля за здравето и благополучието на хората и това ме въодушеви да поема по този нелек път.
Освен това, медицината ми дава опция да не преставам да се изучавам и развъртвам непрестанно през годините, през целия ми живот, и това в действителност ме стимулира.
Харесва ми да проследявам новите неща, нововъведенията в медицината като цяло, а освен в специалността, в която работя. Всяка година вземам участие в разнообразни симпозиуми и конференции по ревматология, ендокринология, кардиология, физиотерапия и рехабилитация, с цел да бъда оптимално потребна на пациентите си.
Как направихте своя избор да бъдете ревматолог? Кои бяха най-хубавите Ви учители в специалността?
След като се дипломирах започнах работа в Отделение по кардиология на МБАЛ “Д-р Атанас Дафовски “. Специалността ми харесваше доста, само че това, което ми правеше усещане за района, беше, че има доста пациенти със ставни проблеми, които имат потребност от дейна здравна помощ и, в това време, с цел да я получат се постанова да пътуват до други огромни градове. Област Кърджали се характеризира с това, че огромен % от популацията, изключително в по-малките обитаеми места, са най-вече хора на физическия труд. Работещите физическа работа, а в предишното - най-вече земеделска, претрупват в забележителна степен своя опорно-двигателен уред - стави, сухожилия и връзки, мускули. С годините това дава отражение върху опорно-двигателния уред и води до доста структурни промени, които довеждат до във функционален недостиг и компликации при напредване и самообслужване, освен това съчетани с болежка и дискомфорт. Всичко това в забележителна степен води до съкращаване на качеството им на живот.
Спомням си пациент, който страдаше от анкилозиращ спондилит или болест на Бехтерев. Той беше приет в болница в Кардиологичното поделение, в което работех, във връзка на сърдечносъдова патология. Беше с напреднали рентгенови промени. Пациентът показа, че изпитва мощни болки и няколкочасова вдървеност на тялото си всяка заран, което лимитира работоспособността му и го кара да се усеща ненужен. Същевременно той не получаваше дейно лекуване, а беше лекуван с обезболяващи с неудовлетворителен резултат, които се отразяваха неподходящо на сърдечносъдовата система. Възпалителните ставни болести са друга доста публикувана група в ревматологията. През последните те са с висока периодичност в района, само че, за жалост, огромен % хора живеят без да бъдат диагностицирани и лекувани дейно.
Няколко месеца откакто бях почнала работа, получих предложение от управлението на болничното заведение да специализирам ревматология в Пловдив и след това да се върна, с цел да приложа наученото и опита си тук.
По това време доста близки за мен хора бяха свързани с този град и аз взех решение да се възползвам от опцията.
Когато попаднах в Ревматологичното поделение в УМБАЛ " Пълмед " срещнах доста нови млади сътрудници, с които бързо се сближихме и станахме другари.
Всеки ден, въпреки да прекарвах по 12 часа в отделението, отделях по няколко часа след рабата, с цел да чета литература от региона на ревматологията.
Бързо се приобщих към екипа и навлязох в работния развой. Началникът на отделението, в което работех, е човек, от който научих доста в региона на ревматологията и вътрешните заболявания.
За годините, прекарани там ми се дадоха доста благоприятни условия - имах достъп до лекуването на тежко болните пациенти, можех да правя вътреставни операции с друг достъп, можех също по този начин да работя с апаратурата, да вземам присъединяване в административната част. Това оказа огромно въздействие за моето развиване като доктор и като персона.
Кой е най-яркият Ви спомен от първите дни, в които започнахте работа в МБАЛ „ Д-р Атанас Дафовски “ - Кърджали откакто защитихте специалността?
След като получих специалността си и се върнах в МБАЛ „ Д-р Атанас Дафовски “, бях извънредно топло посрещната от управлението на болничното заведение и от сътрудниците ми в Първо вътрешно поделение, в което се разкри бранш „ Ревматология “. От ноември 2023 година аз оглавявам бранша и работя в тясна колаборация с сътрудниците ми от останалите отделения.
Съществено за естественото действие на всяка болница е в нея да има експерти от допустимо най-вече специалности, защото нашите пациенти рядко страдат от една или две заболявания, а това постанова работата ни в екип в името на положителното на болния.
Може би това е и повода, заради която в първите дни след завръщането ми, бях доста прелестно сюрпризирана от реакцията на сътрудниците ми от други отделения, когато се срещахме в болничното заведение. Всички ме поздравяваха със завръщането ми и ми пожелаваха триумф. Топлото посрещане е един от най-ярките ми мемоари от мига, в който започнах на работа в болничното заведение. Паралелно с това виждах и благодарността в очите на първите си приети в болница пациенти. Всички бяха щастливи, че към този момент има подобен бранш в болничното заведение и ще могат да получават ревматологична помощ без да пропътуват стотици километри.
Вече имате наблюдения от потока пациенти, които търсят помощ от ревматолог – по кое време най-често се случва това – в точния момент или прекомерно късно? Достатъчно добра ли е колаборацията с персоналните лекари е експертите от извънболничната помощ?
През последните 13 месеца през амбулаторния ми кабинет са минали към 2500 пациента, хоспитализациите в отделението са над 500. Най-често пациентите, които посещават кабинета в търсене на помощ са с напреднали морфологични промени, резултат от доста сведен функционален потенциал. Това, от своя страна, в белег за късно потърсена помощ.
Наблюдаваното събитие може да бъде обяснено с това, че в града и региона в никакъв случай досега не е функционирало ревматологично поделение, а единствената амбулаторна процедура евентуално е била незадоволителна с цел да обхване целия поток от пациенти. Колкото до общопрактикуващите лекари, мисля, че с развиването на технологиите и достъпа да информация от ден на ден сътрудници съумяват елементарно да отдиференцират ревматологичните нозологични единици и да изпратят пациентите си на ревматолог допустимо най-скоро. Организираните срещи сред ОПЛ и експерти, в тази ситуация ревматолог, са от огромна изгода, поради акцента, който слагат върху главните ревматологични патологии.
Коя е преобладаващата патология в района?
В района се срещат всички чести ревматологични болести, само че с най-голяма периодичност, съгласно моята лична процедура, са остеоартрозата ръка-коляно и псориатичният артрит. Остеопорозата е също доста постоянно срещана при постменопаузалните пациентки. За страдание, бих споделила, че в региона към момента не се реализира задоволително дейна профилактика на това подло и тайно протичащо костно метаболитно заболяване. За страдание, огромна част от потърсилите помощ с това заболяване са към този момент с усложнени е- фрактури, затрудняващи лекуването. От друга страна, в практиката си срещам и доста редки болести като Болестта на Щил при възрастни, да вземем за пример.
Кои характерни тематики и проблеми от ревматологията съставляват максимален интерес за Вас? Как виждате професионалното си развиване в болничното заведение?
Ревматологията е забавна компетентност, тя обгръща голям брой нозологични единици, които се срещат във всички възрасти.
Патоморфологичният субстрат на другите заболявания е друг и присъщ, а патогенезата им - комплицирана. Възпалителните ставни болести са група заболявания, от които страда значителен % от популацията на страната и света. Научните открития в региона им дават опция за създаването на нови лечебни тактики и реализиране на минимална болестна интензивност и ремисия при голям брой пациенти. Интересувам се от новостите в лекуването на ревматоидния артрит и спондилартропатиите, интерес за мен са и систематичните болести, които въпреки с по-рядка периодичност, срещам в практиката си.
От друга страна, дегенеративната патология е необятно публикувана в региона и, за жалост, води до инвалидизация при несъответстващи своевременни ограничения. Считам, че би било добре в града и региона да се провеждат повече осведомителни акции за остеопороза, да вземем за пример.
Колкото до професионалното ми развиване, смятам, че ще продължа да работя интензивно, както в клиничната работа, по този начин и в научната сфера, която в последно време съставлява все по-голям интерес за мен. Планирам да опиша и обявявам някои забавни случаи от практиката си. Поканена съм да вземам участие и в няколко литературни обзора, взаимно с сътрудници. Не на последно място, смятам, че би трябвало да отстранявам от ден на ден време на фамилията си и обичаните си хора.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време – обичани книги, музика, дестинации за пътешествия, занимание?
За страдание, през последните няколко месеца разполагам с малко свободно време. Все отново съумявам да почета, да се срещам с другари, да пътувам в страната и чужбина с обичани за мен хора. През последната година съумях да съчетая някои приятни дестинации с провеждани на съответните места образователни квалификационни курсове, като по този метод съчетах потребното с приятното. Харесва ми да навестявам театрални постановки или да отивам на кино, когато имам тази опция. Винаги намирам време да се срещам с родственици, да навестявам родителите си в родния ми дом.
Какво желаете да пожелаете на сътрудниците си от болничното заведение, с които приемате провокациите на всекидневието?
Бих желала, преди всичко, да благодаря на сътрудниците си за топлото посрещане и за отзивчивостта и съдействието в разрешаването на някои сложни диагностично-терапевтични проблеми. Пожелавам на всички здраво здраве, персонални и професионални триумфи и доста самообладание в работата с пациентите ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д- р Сибелджан Сали приключва с отличие медицина през 2016 година в Медицински университет- Пловдив. Започва работа през ноември 2016 година в МБАЛ " Д-р Атанас Дафовски “ - Кърджали. От 2017 година работи в УМБАЛ " Пълмед " - Пловдив. Придобива компетентност по ревматология при започване на 2022 година в Медицински университет –Пловдив и от септември 2024 година още веднъж е част от екипа на МБАЛ “ " Д-р Атанас Дафовски “.
Д-р Сали, разкажете по какъв начин решихте да се посветите на медицината?
Реших да стана доктор, тъй като постоянно ми е близка концепцията да оказвам помощ на хората и да върша положително за тях. От дребна имах интерес към науката и към биологията съответно, само че най-важното за мен беше да намеря специалност, в която да мога да съчетая знанията и уменията си, с цел да оказа помощ на другите.
През годините съм виждала по какъв начин лекарите оказват помощ, какъв брой огромна е тяхната роля за здравето и благополучието на хората и това ме въодушеви да поема по този нелек път.
Освен това, медицината ми дава опция да не преставам да се изучавам и развъртвам непрестанно през годините, през целия ми живот, и това в действителност ме стимулира.
Харесва ми да проследявам новите неща, нововъведенията в медицината като цяло, а освен в специалността, в която работя. Всяка година вземам участие в разнообразни симпозиуми и конференции по ревматология, ендокринология, кардиология, физиотерапия и рехабилитация, с цел да бъда оптимално потребна на пациентите си.
Как направихте своя избор да бъдете ревматолог? Кои бяха най-хубавите Ви учители в специалността?
След като се дипломирах започнах работа в Отделение по кардиология на МБАЛ “Д-р Атанас Дафовски “. Специалността ми харесваше доста, само че това, което ми правеше усещане за района, беше, че има доста пациенти със ставни проблеми, които имат потребност от дейна здравна помощ и, в това време, с цел да я получат се постанова да пътуват до други огромни градове. Област Кърджали се характеризира с това, че огромен % от популацията, изключително в по-малките обитаеми места, са най-вече хора на физическия труд. Работещите физическа работа, а в предишното - най-вече земеделска, претрупват в забележителна степен своя опорно-двигателен уред - стави, сухожилия и връзки, мускули. С годините това дава отражение върху опорно-двигателния уред и води до доста структурни промени, които довеждат до във функционален недостиг и компликации при напредване и самообслужване, освен това съчетани с болежка и дискомфорт. Всичко това в забележителна степен води до съкращаване на качеството им на живот.
Спомням си пациент, който страдаше от анкилозиращ спондилит или болест на Бехтерев. Той беше приет в болница в Кардиологичното поделение, в което работех, във връзка на сърдечносъдова патология. Беше с напреднали рентгенови промени. Пациентът показа, че изпитва мощни болки и няколкочасова вдървеност на тялото си всяка заран, което лимитира работоспособността му и го кара да се усеща ненужен. Същевременно той не получаваше дейно лекуване, а беше лекуван с обезболяващи с неудовлетворителен резултат, които се отразяваха неподходящо на сърдечносъдовата система. Възпалителните ставни болести са друга доста публикувана група в ревматологията. През последните те са с висока периодичност в района, само че, за жалост, огромен % хора живеят без да бъдат диагностицирани и лекувани дейно.
Няколко месеца откакто бях почнала работа, получих предложение от управлението на болничното заведение да специализирам ревматология в Пловдив и след това да се върна, с цел да приложа наученото и опита си тук.
По това време доста близки за мен хора бяха свързани с този град и аз взех решение да се възползвам от опцията.
Когато попаднах в Ревматологичното поделение в УМБАЛ " Пълмед " срещнах доста нови млади сътрудници, с които бързо се сближихме и станахме другари.
Всеки ден, въпреки да прекарвах по 12 часа в отделението, отделях по няколко часа след рабата, с цел да чета литература от региона на ревматологията.
Бързо се приобщих към екипа и навлязох в работния развой. Началникът на отделението, в което работех, е човек, от който научих доста в региона на ревматологията и вътрешните заболявания.
За годините, прекарани там ми се дадоха доста благоприятни условия - имах достъп до лекуването на тежко болните пациенти, можех да правя вътреставни операции с друг достъп, можех също по този начин да работя с апаратурата, да вземам присъединяване в административната част. Това оказа огромно въздействие за моето развиване като доктор и като персона.
Кой е най-яркият Ви спомен от първите дни, в които започнахте работа в МБАЛ „ Д-р Атанас Дафовски “ - Кърджали откакто защитихте специалността?
След като получих специалността си и се върнах в МБАЛ „ Д-р Атанас Дафовски “, бях извънредно топло посрещната от управлението на болничното заведение и от сътрудниците ми в Първо вътрешно поделение, в което се разкри бранш „ Ревматология “. От ноември 2023 година аз оглавявам бранша и работя в тясна колаборация с сътрудниците ми от останалите отделения.
Съществено за естественото действие на всяка болница е в нея да има експерти от допустимо най-вече специалности, защото нашите пациенти рядко страдат от една или две заболявания, а това постанова работата ни в екип в името на положителното на болния.
Може би това е и повода, заради която в първите дни след завръщането ми, бях доста прелестно сюрпризирана от реакцията на сътрудниците ми от други отделения, когато се срещахме в болничното заведение. Всички ме поздравяваха със завръщането ми и ми пожелаваха триумф. Топлото посрещане е един от най-ярките ми мемоари от мига, в който започнах на работа в болничното заведение. Паралелно с това виждах и благодарността в очите на първите си приети в болница пациенти. Всички бяха щастливи, че към този момент има подобен бранш в болничното заведение и ще могат да получават ревматологична помощ без да пропътуват стотици километри.
Вече имате наблюдения от потока пациенти, които търсят помощ от ревматолог – по кое време най-често се случва това – в точния момент или прекомерно късно? Достатъчно добра ли е колаборацията с персоналните лекари е експертите от извънболничната помощ?
През последните 13 месеца през амбулаторния ми кабинет са минали към 2500 пациента, хоспитализациите в отделението са над 500. Най-често пациентите, които посещават кабинета в търсене на помощ са с напреднали морфологични промени, резултат от доста сведен функционален потенциал. Това, от своя страна, в белег за късно потърсена помощ.
Наблюдаваното събитие може да бъде обяснено с това, че в града и региона в никакъв случай досега не е функционирало ревматологично поделение, а единствената амбулаторна процедура евентуално е била незадоволителна с цел да обхване целия поток от пациенти. Колкото до общопрактикуващите лекари, мисля, че с развиването на технологиите и достъпа да информация от ден на ден сътрудници съумяват елементарно да отдиференцират ревматологичните нозологични единици и да изпратят пациентите си на ревматолог допустимо най-скоро. Организираните срещи сред ОПЛ и експерти, в тази ситуация ревматолог, са от огромна изгода, поради акцента, който слагат върху главните ревматологични патологии.
Коя е преобладаващата патология в района?
В района се срещат всички чести ревматологични болести, само че с най-голяма периодичност, съгласно моята лична процедура, са остеоартрозата ръка-коляно и псориатичният артрит. Остеопорозата е също доста постоянно срещана при постменопаузалните пациентки. За страдание, бих споделила, че в региона към момента не се реализира задоволително дейна профилактика на това подло и тайно протичащо костно метаболитно заболяване. За страдание, огромна част от потърсилите помощ с това заболяване са към този момент с усложнени е- фрактури, затрудняващи лекуването. От друга страна, в практиката си срещам и доста редки болести като Болестта на Щил при възрастни, да вземем за пример.
Кои характерни тематики и проблеми от ревматологията съставляват максимален интерес за Вас? Как виждате професионалното си развиване в болничното заведение?
Ревматологията е забавна компетентност, тя обгръща голям брой нозологични единици, които се срещат във всички възрасти.
Патоморфологичният субстрат на другите заболявания е друг и присъщ, а патогенезата им - комплицирана. Възпалителните ставни болести са група заболявания, от които страда значителен % от популацията на страната и света. Научните открития в региона им дават опция за създаването на нови лечебни тактики и реализиране на минимална болестна интензивност и ремисия при голям брой пациенти. Интересувам се от новостите в лекуването на ревматоидния артрит и спондилартропатиите, интерес за мен са и систематичните болести, които въпреки с по-рядка периодичност, срещам в практиката си.
От друга страна, дегенеративната патология е необятно публикувана в региона и, за жалост, води до инвалидизация при несъответстващи своевременни ограничения. Считам, че би било добре в града и региона да се провеждат повече осведомителни акции за остеопороза, да вземем за пример.
Колкото до професионалното ми развиване, смятам, че ще продължа да работя интензивно, както в клиничната работа, по този начин и в научната сфера, която в последно време съставлява все по-голям интерес за мен. Планирам да опиша и обявявам някои забавни случаи от практиката си. Поканена съм да вземам участие и в няколко литературни обзора, взаимно с сътрудници. Не на последно място, смятам, че би трябвало да отстранявам от ден на ден време на фамилията си и обичаните си хора.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време – обичани книги, музика, дестинации за пътешествия, занимание?
За страдание, през последните няколко месеца разполагам с малко свободно време. Все отново съумявам да почета, да се срещам с другари, да пътувам в страната и чужбина с обичани за мен хора. През последната година съумях да съчетая някои приятни дестинации с провеждани на съответните места образователни квалификационни курсове, като по този метод съчетах потребното с приятното. Харесва ми да навестявам театрални постановки или да отивам на кино, когато имам тази опция. Винаги намирам време да се срещам с родственици, да навестявам родителите си в родния ми дом.
Какво желаете да пожелаете на сътрудниците си от болничното заведение, с които приемате провокациите на всекидневието?
Бих желала, преди всичко, да благодаря на сътрудниците си за топлото посрещане и за отзивчивостта и съдействието в разрешаването на някои сложни диагностично-терапевтични проблеми. Пожелавам на всички здраво здраве, персонални и професионални триумфи и доста самообладание в работата с пациентите ни.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ